Шарли Ебдо: „Среднощен експрес“ в София

Шарли Ебдо: „Среднощен експрес“ в София
Френското сатирично седмично списание, Шарли Ебдо, е публикувало пост за случая на Джок Полфрийман. Писателят, Ерик Симон, разглежда събитията, които се случиха около Джок. Ето и линк към поста:

„Среднощен експрес“

България -Руският капан

Задържане и екстрадиране на граждани на ЕС от България в Русия и други държави, които не са членки на ЕС

Николай Кобляков е руски експат активист, който живее във Франция. След посещение в България на почивка, той е арестуван от гранична полиция заради искане за екстрадиция от страна на Русия. Публикувани бяха статии на английски, френски и български език, а и беше крайно време.

Вероятно хората не са забелязали, но много хора са арестувани на българските граници поради недобре аргументирани и очевидно политически мотивирани заповеди за арест, издадени от Интерпол. Страните, имащи власт над България, изглежда са бившите държави от съветския блок, като основно Русия се възползва от исканията за екстрадиция на Интерпол в България.

 

николай коблаковНиколай Кобляков е руски емигрант, активист, живеещ във Франция и арестуван в България през 2014

Сергей

През 2008 година Сергей, който е етнически руски латвиец, влиза в България на почивка. При влизането си в България няма проблеми, никой от граничната охрана не го информира за някакви законови пречки във връзка с влизането му в България или последващото напускане на страната. След една или две седмици обаче, когато Сергей се опитва да напусне България, всички възможни защити на летището се задействат и Сергей е арестуван заради искане за екстрадиция от страна на Азербайджан.

Това не се случва за първи път – много пъти някой влиза в България безпрепятствено, но при опит да си тръгне бива арестуван по искане на Интерпол, което би следвало да е било издадено много преди лицето да влезе в страната. Сергей пътувал из цяла Европа и при сканирането на паспорта му и проверки нито веднъж не бил спрян или арестуван заради заповед за арест от Азербайджан. Другата възможно обяснение е, че азербайджанските власти са били информирани при влизането му в България и тъй като взаимоотношенията им с България са приятелски, едва тогава искането за екстрадиция е било издадено. И двете обяснения са тревожни и говорят за явна злоупотреба със системата на Интерпол.

Той веднага е арестуван в България и изпратен в ареста, като в България са може би някои от най-ужасяващите арести в Европа. На Сергей е обяснено, че има срок от 40 дни, през който целият проблем ще бъде разгледан и разрешен, като или ще бъде екстрадиран в Азербайджан или ще бъде освободен. Съдията издава заповед азербайджанските власти да изпратят съответните материали по делото. Сергей е търсен в Азербайджан, тъй като е обвинен, че е част от група измамници, които са измамили една компания – всъщност, другите мъже от предполагаемата престъпна група твърдят, че Сергей е шефът им. Останалите от групата от около 3 или 4 мъже са арестувани и осъдени в Азербайджан, където излежават присъдите си към момента, в който Сергей е арестуван в България. Азербайджан не изпраща съответните документи, свързани с обвинението и екстрадицията на Сергей.

Сергей на свой ред представя доказателства в българския съд, че Азербайджан е печално известна с това, че тормози обвиняемите и осъдените. Българският съдия разпитва прокурора относно твърдението на подсъдимия, че Азербайджан тормози обвиняемите, като последвалото решение на съдията е, че Азербайджан е подписала международна конвенция срещу изтезаването и малтретирането на задържани и затворници и заради това няма как да извърши нещо подобно срещу Сергей. Всеки знае, че деспотичните и непокорни държави никога не признават, че нарушават правата на човека, и обичайно правят точно обратното – често твърдят, че спазват подписаните съглашения и конвенции за правата на човека, но рядко ги прилагат или налагат.

Един ден Сергей изпада в паника, лицето му става червено и той се поти обилно. Адвокатът му казва, че наистина всички други обвиняеми по неговото дело в Азербайджан са изтезавани, което включва побой и глад, и по този начин другите обвиняеми са принуди да направят признания, което води до присъди. Това също така е причината всички други обвиняеми в Азербайджан да твърдят, че Сергей е водачът на „бандата” им, тъй като той бил напуснал страната няколко дни преди арестите им, и мислели, че изтезанията ще спрат, когато обвинят Сергей, тъй като тормозителите в Азербайджан нямало как да стигнат до него.

След това твърдението на българския съдия, че „Азербайджан е подписала международна конвенция срещу изтезаването и малтретирането на задържани и затворници и затова не би могла и не би тормозила хора” учудващо е оборено. Първоначалната присъда на групата мъже в Азербайджан е отхвърлена на втора инстанция. В мотивите на самия апелативен съд в Азербайджан се посочва, че признанията са получени в резултат на изтезаване, и следователно първоначалната присъда е невалидна. И до сега Азербайджан все още не са изпратили необходимите документи, поискани от България за екстрадицията на Сергей.

Ако Сергей си е мислел, че срокът от 40 дни ще бъде спазен от българските власти, той е щял да бъде сериозно разочарован. При всяко явяване в съда прокурорът обявява, че Азербайджан още не са изпратили документите по делото, необходими за издаване на присъда за екстрадиция, и въпреки че адвокатите на Сергей напомнят за срока от 40 дни, съдията прави пренебрежителни коментари като „ами ще почака малко по-дълго”, а следващото насрочено заседание в съда ще е след 2 или 3 месеца. Това се случвало не веднъж.

В крайна сметка Сергей остава в българския арест повече от година, преди българският съдия най-накрая да се откаже да чака Азербайджан да изпрати съответните документи за екстрадиция. Въпреки това, кошмарът на Сергей не приключва с освобождаването му от ареста. Той прекарва няколко седмици в България, като редовно посещава латвийското посолство, за да получи всички свои документи за пътуването, когато при опит да се качи на директен полет от Варна до Рига, той е арестуван заради активна заповед за арест, издадена от… Азербайджан! Сергей се опитва да обясни на гранична полиция, че вече е преминал всички етапи и е бил оправдан по искането на Интерпол за екстрадиция и е пуснат на свобода, като им показва решението на съда, в което се посочва същото. Но гранична полиция просто вдигат рамене и казват: „Според компютъра трябва да Ви арестуваме, това не зависи от нас, следователят ще реши”. Когато пристига следователят от полицията, Сергей отново обяснява за ситуацията и отново показва решението на съда, а следователят казва: „Има го в компютъра, не решавам аз, ще реши прокурора”. Къде е прокурорът? Действието се развива в петък, а прокурорът ще бъде на работа едва в понеделник! Така Сергей чака 3 дни в ареста на летище Варна, който очевидно не е предвиден за дългосрочен престой, но тъй като има тоалетна и течаща вода, мястото е значително по-добре от онова, където прекарва времето си по мярката за неотклонение. Идва понеделник и с него и прокурора; Сергей отново обяснява ситуацията си, а прокурорът казва: „Дори да ми казвате истината, на нас ни трябва официално копие на решението, изпратено от софийския съд, Вие не можете да ни дадете копие от решението, то може да е фалшиво”. Както може да се очаква, копието от софийски съд пристига след 2 седмици, още 2 седмици в затвора само заради некомпетентността на българските съдебни служители, тъй като би следвало да отнема само 5 минути да се потвърди дали Сергей казва истината или не.

Дори след като е освободен за втори път, той отново не получава компенсация за изпуснатите полети, за хотелските сметки или пропиления живот в българските затвори, особено след като в България вече е бил обявен за свободен човек. Още 6 месеца латвийското посолство преследва българската прокуратура да потвърдят, че искането за екстрадиция от Азербайджан е изтрито в компютърната система на гранична полиция, и едва тогава той може да се завърне у дома при семейството си в Рига.

Кошмарите продължават и този път става дума по-специално за Русия. През последните 4 години лично се запознах с 3 мъже, арестувани от българските власти, за да бъдат екстрадирани в Русия, като мотивите им са в най-добрия случай подозрителни. Същинският проблем (дори повече от въпроса за невинността на обвиняемия) е, че българското съзнание работи в посока изпълнение на всички искания на Русия до степен на сляп фанатизъм. Някъде през юли 2009г., Аслан, чеченец със статут на бежанец в Германия, пристига в България на почивка със семейството си. Той бързо е арестуван на границата и задържан за екстрадиция в Русия – бил обвинен, че помагал на чеченските бунтовници в началото на 90-те с логистиката. В този контекст, историята на Аслан е една от най-показателните от всички кошмарни истории за българо-руските екстрадиции. Съдът от първа инстанция одобрява екстрадирането му в Русия, независимо от факта, че той има статут на бежанец, получен в Германия, където живее през последните близо 20 години. В крайна сметка в апелативния съд искането на Русия за екстрадиция е отхвърлено с мотиви, че Аслан е бежанец ОТ Русия, но след като германският консул трябвало лично да се намеси от името на Аслан, като посочи на апелативния съдия, че с германският статут на бежанец на Аслан в руския му паспорт изрично е вписано с огромни букви именно „да не бъде допускан да пътува до Русия”. През цялото време на съдебното дело Аслан е държан в българския затвор, което продължава над 6 месеца, преди да бъде освободен. Германското посолство бързо урежда документите за пътуването му, така че той буквално да може да избяга от България и да се върне в Германия.

Георги

През 2010г., когато в Грузия все още тлеят пламъците на руската инвазия, един грузинец (някак удачно кръстен Георги), заминава за България на почивка със съпругата си, когато е арестуван заради заповед за арест от руския Интерпол. В Русия той е обвинен за присвояване на сравнително малка сума пари. Георги обаче твърди, че обвинението му е скалъпено заради участието му в политическа партия „Ветераните от Афганистан”, която партия представлявала заплаха за хегемонията на Путин в руския политически живот и впоследствие е обявена за извън закона. Един от колегите руснаци на Георги от същата партия е извлечен от дома си в Русия от местната полиция и почива в ареста, като полицията твърди, че става дума за сърдечен удар, но по тялото има следи от тежък побой, и дори именно сърдечният удар да го е убил, няма съмнение, че побоят и малтретирането от страна на полицията са били пряката причина за сърдечния удар. След смъртта на този ветеран от Афганистан, Георги със своята руска съпруга, събира цялата си покъщнина и бягат в Грузия, където Георги има семейство.

Докато Русия има войници на територията на Грузия и бомби падат непрекъснато, Георги поддържа известен блог, в който подробно описва зверствата на Русия срещу цивилното население, и по-специално бомбардировките над цивилни домове. Георги и съпругата му напускат Грузия, за да пътуват с колата си до България на почивка на Черно море. Когато напускат Грузия, Георги пита грузинската полиция дали има заплаха от Русия, ако пътува извън Грузия, тъй като руската инвазия е приключила съвсем наскоро. Грузинската полиция прави проверка и установява, че няма неизпълнени заповеди или искания от Русия. Интересното е, че той преминава с колата си през Турция, за да стигне до границата на България. На българската граница е арестуван заради заповед за арест, издадена от руския Интерпол (искане за екстрадиция). Но защо Георги не е бил арестуван в Турция? Също така, защо искането за екстрадиция не е било известно нито на Георги, нито на грузинските власти? Има две обяснения. Първото е, че Русия издава искане от Интерпол до всички държави, но повечето или почти всички игнорират исканията, но по-вероятно е второто обяснение, при което Русия издава заповеди за арест от Интерпол САМО за България, където знае, че съдебната система е про-руски ориентирана. По този начин, хора, които иначе биха били под защитата на убежище в повечето държави, така не са защитени в България. Перфектният пример за това е случаят на Мохмад Гадамаури.

Мохмад Гадамаури

Мохмад Гадамаури, чеченец, гражданин на Русия, който живее в Германия, със статут на бежанец както в Германия, така и в Полша. Мохмад пътува с кола от Германия до България за почивка на Черно море със семейството си през 2012г. Когато пристига на българската граница, той е арестуван заради искане от Русия за екстрадиция (заповед на Интерпол). Той незабавно е задържан и държан в ареста без гаранция или право на домашен арест. Той е закопчан с белезници и развеждан из съда на показ пред българските медии. Русия твърди, че той е осигурявал логистиката за чеченските бунтовници в началото на 90-те. Но тогава Мохмад бяга от Русия и получава убежище в Полша, а по-късно и в Германия. Българският съд отсъжда, че той ТРЯБВА да бъде екстрадиран в Русия, независимо от статута му на бежанец в държави-членки на ЕС. Очевидно е, че България трябва да зачита правните основания на получения от Мохмад статут на бежанец както в Полша, така и в Германия. Независимо от това, в делото на Мохмад става повече от ясно колко голям е натискът върху българската правосъдна система да умилостивява исканията на Русия. В пълно противоречие на всички познати конвенции и закони, българският съд отсъжда, че той трябва да бъде екстрадиран в Русия и чак когато Европейският съд по правата на човека издава решение, едва тогава екстрадицията е отхвърлена. Цялата процедура обаче отнема над две години и Мохмад е държан в затвора през цялото това време. Мохмад е бил и очевидно е бежанец, с такъв статут в две държави – Полша и Германия, защо тогава бежанец в Европа се третира като обикновен престъпник в България и се показва в съда от българските власти така, както рибарят се перчи с улова си? И ако печално известните лоши условия в българските затвори не са донесли достатъчно страдания за престоя му в затвора от над 2 години, той е нападнат и от един от пазачите. Българската прокуратура сипва още сол в раната, като отказва да освободи Мохмад дори след решение на Европейския съд по правата на човека, според което той не може да бъде екстрадиран, с твърдението, че решението влиза в сила едва след три месеца, което технически е вярно, но този срок е предвиден, за да може държавата (България) да има време да обжалва, но макар и да не са имали намерение да обжалват, те все пак отказват да освободят Мохмад, за да го държат още малко в затвора. Предполага се, че това е направено, за да бъде умилостивена Русия, която се изказва положително за това как България лишава от свобода онези, които са избегнали наказателното преследване в Русия. Вероятно това, което си мислят е „щом не можем да ги затворим в руски затвор, нека да ги задържим възможно най-дълго в нашия затвор за вас”. Излишно е да споменавам, че когато Мохмад най-накрая е освободен, той буквално бяга от България с помощта на услугите на германското консулство, които бързо успяват да изготвят документите за пътуването. Мохмад бяга не само от Русия, но вече реално е беглец и от Българи! Бягството от наказателно преследване в Русия, над 2 години арест далеч от дома, семейството и свободата, той най-накрая е в безопасност в Германия в средата на 2014г. България все още отказва да се извини за затварянето на бежанеца Гадамаури като престъпник.

gadamuriПротести в Германия срещу екстрадирането на бежанеца Гадамаури от България в Русия

Троянският кон България

Българският Интерпол се използва като помощно средство на руската държава и тайни служби, а използването му като троянски кон в Европейския съюз е добре известно. Има обаче една по-опасна функция, която българската държава играе и може би ще играе и в бъдеще. Грък на име Никос (името е сменено) е търсен в България, арестуван в Гърция и екстрадиран в България за излежаване на малка присъда, но след това Русия иска екстрадицията му в Русия за престъпления, които твърди, че са извършени там. България не се поколебава и екстрадира този европейски гражданин от ЕС в Русия, подвиг, който не би бил възможен, ако Никос беше в Гърция или дори ако Никос беше българин. Гражданите на Европейския съюз, ако се намират в държавата по тяхното гражданство, не могат да бъдат екстрадирани от страната си, освен ако обаче не става дума за друга държава-членка на Европейския съюз, където те не получават същата защита от екстрадиция извън ЕС. Системата е абсолютно лицемерна, защото ако гражданин на ЕС може да бъде екстрадиран от една държава в друга в рамките на ЕС така сякаш ЕС е едно цяло, защо тогава гражданите на ЕС не се ползват със същата защита при екстрадиция извън ЕС в държава, която не е членка на ЕС? В това отношение България действа като руски троянски кон, което означава, че България би могла да екстрадира всеки гражданин на ЕС обратно в България, където тези граждани няма да получат защита от екстрадиция от собствената си държава и лесно биха могли да бъдат екстрадирани в Русия или друга деспотична държава.

Николай Кобляков

А сега през 2014г. ние сме изправени пред случая на Николай Кобляков, който очевидно не се е крил във Франция като издирван престъпник, а по-скоро е продължил да бъде политически активист в рамките на НПО „Russie-Libertés” (Свободна Русия”) и да пътува из ЕС преди ареста си в България. В статия онлайн, написана от Ричард Хелър и Питър Оборн, се казва:

След като през април 2014г. е издадено„червено известие” (заповед за арест от Интерпол), г-н Кобляков живее необезпокояван в Париж и пътува до Португалия, Франция, Латвия, Германия, Република Чехия, Гърция и Обединеното кралство без никакви опити да бъде арестуван. Въпреки това, веднага след пристигането си в България в края на юли (2014г.), той е арестуван и държан в ареста. Руските власти вече са подали документи за екстрадицията му от България.”

Обвинението е „присвояване” – престъпление, за което се твърди, че е извършено между декември 2004г. и септември 2005г. във Франция по отношение на компания, наречена „Станкимпорт”. Но ако престъплението е извършено във Франция, независимо от това, че компанията е руска, разследването би следвало да се води от френските власти, а е очевидно, че във Франция Николай не е признат за виновен в извършването на каквото и да било престъпление. И отново изумителното е, че нито една държава-членка не е предприела действия по отношение на заповед за арест от руския Интерпол, именно защото в ЕС се знае, че често руските искания са фалшиви и политически мотивирани, и отново България ще изпълни ролята на руски пълномощник в Европа. Отново другите държави-членки на ЕС не са получили заповед за арест от Интерпол, което означава, че или Русия знае, че България е слабото звено в ЕС или че България е единствената държава-членка в ЕС, която ще изпълни руска заповед за арест.

Това е типична маневра на руската държава, когато иска да дискредитира и намали влиянието на активистите върху руското общество, тя ги обвинява в кражби, като присъдите за това не са големи, от 3 до 5 години, но когато изтърпяването на присъдата е към своя край, те отново биват обвинени и отново са затваряни за още 3 до 5 години и по този начин руската държава може непрекъснато да държи в затвора и дискредитира активистите. Тактиката е достатъчно проста – на практика разоръжаваш активистите като ги държиш в затвора и същевременно намаляваш шанса те да станат мъченици като ги дискредитираш.

Онлай статията, написана за Николай, продължава по отношение на действията на България:

Каринна Москаленко е водещ адвокат по правата на човека в Русия и член на Московския Хелзинкски комитет. Когато е запитана по случая Кобляков, тя отговаря: „В ‘нормална’ държава той няма как да бъде екстрадиран. Но това, което се случва до сега с Николай Кобляков в България показва, че това не е нормална държава.”

Европейските граждани трябва да бъдат предупредени, че България не спазва приетите норми на ЕС и че същевременно това се прави по искане на руската държава. Ако имате проблеми в Русия или друга държава, която не е членка на ЕС, посланието е ясно – НЕ ПЪТУВАЙТЕ ДО БЪЛГАРИЯ.

 Bulgarian authorities treat refugees as criminals

Bulgarian authorities treat refugees as criminals

  • Българското затворническо сдружение настоява, българският съд да освободи Николай Кобляков и българските тайни служби да спрат да арестуват, задържат и екстрадират онези, които са избягали по политически причини от Русия и други деспотични държави.

  • Българското затворническо сдружение призовава френските власти да настояват България да освободи техния жител, тъй като във Франция Николай не е считан за престъпник, а напротив – той е високо уважаван за дейността си като активист, и че Франция няма да приеме екстрадицията на френски гражданин в Русия по политически причини, нито би следвало да приеме задържането и екстрадицията на Николай.

  • Българското затворническо сдружение настоява ЕС да приеме нови закони в отговор на практиките с троянски кон в България във връзка с екстрадирането на граждани и жители на ЕС извън ЕС, особено, ако те вече са били екстрадирани от тяхната родна държава в друга държава-членка на ЕС.

Председател: Джок Полфрийман

Българско затворнически сдружение

 

Доклад от Европейския Комитет

При визитата в България извършена от Европейския Комитет за Превенция на Изтезанията и Нехуманното и Деградиращо отношения или Наказания ( КПИ) от 4 до 10май 2012.

Българското правителство поиска публикуването на този доклад и отговора си. Правителствения отговор е изложен в документ CPT/Inf (2012)33

В изпълнение на чл. 7 на Европейската Конвенция за Превенция на Изтезанията и Нехуманното и Деградиращо отношения или Наказания (наричана по-късно „Конвенцията”), делегацията на КПИ посети България от 4-10 май.2012 Посещението според КПИ се „дължи на изискване от обстоятелствата”(чл.7 параграф 1 на Конвенцията)

В доклада от посещението през 2010-та година, КПИ направи няколко препоръки засягащи отношението и условията за задържане на лицата задържани в Затвора Варна. Информацията осигурена от Българските Власти в отговор на този доклад не омаловажи загрижеността на КПИ относно споменатите проблеми и други проблеми подчертани в доклада. В допълнение КПИ наскоро получи доклади сочещи дори влошаващи се условия в Затвора – Варна, също като много лошите условия на задържане в Затвора – Бургас, учреждението посетено от КПИ през 2002. КПИ въпреки това реши да посети България във връзка с изследване на място на мерките взети от властите, които имат за цел да изпълнят препоръките на КПИ съдържащи се в докладите от предишното посещение, и в частност да изследва сегашното отношение и условията на задържане на лишените от свобода задържани в Бургаския и Варненския затвор.

Доклад КПИ 2012.pdf

Линкове:

Оплакване за тормоз

Случаят Димитър Янков Рангелов

Преди повече от година, г-жа Славиела Петкова Атанасова била инспектор на приемното отделение в затвора, където затворниците престояват по до един месец. Там, лишения от свобода Димитър Янков Рангелов след настаняване в отделението бил многократно бит, изнасилван и каран да върши непристойни действия -фелацио на други затворници и поредица унизителни действия. Гаврата с това момче се извършвала от няколко затворника, като по показанията на Рангелов -участник бил „кмета“ на приемното отделение – някой си Людмил. Този „кмет“ е под прякото ръководство на инспектор Атанасова. Атанасова и Людмил създали и подържали близки доверителни отношения. Димитър Рангелов многократно се опитвал да проведе разговор с инспектор Атанасова, за да сигнализира какво се извършва с него, но тя го гонела от кабинета и унищожавала пред него писмените сигнали, които и представял! След всеки опит да алармира инспектор Атанасова, гаврата и посегателствата върху него се засилвали. Друг затворник настанен в отделението, научавайки за проблема с Рангелов, алармира своя адвокат за случая. Адвокатът прави среща с Рангелов, след което уведомява прокуратурата. На другия ден, Рангелов е извикан от униформен служител с пагони на офицер. Разговорът е продължил около 5 минути. Служителят го уверява, че са взети всички мерки да се прекъснат издевателствата над него. Кмета на групата – Людмил е изпратен в затвора в Кремиковци, а останалите участници в гаврите са разпределени в други групи. След няколко дни, Рангелов е разпределен да изтърпява наказанието си във втора група. Той е разпитван от дознател няколко пъти. Димитър Янков Рангелов никога не е разпитван от служители на затвора по случая. Сякаш нищо не се е случило! По-късно, след месеци, инспектор Атанасова е преместена да ръководи втора група. Не са били наложени никакви наказания на Атанасова по този случай, който не е разследван от администрацията на затвора и вероятно изобщо не е известна ролята на инспектор Атанасова, освен на разследващите органи. В момента жертвата на тези посегателства – Димитър Янков Рангелов е във втора група – под опеката на инспектор Славиела Атанасова. В показанията си по наказателното дело, Димитър Рангелов е посочил съвсем ясно насилниците, разпознал ги е и е свидетелствал, че инспектор Атанасова е знаела за гаврите с него, но се е опитала да прикрие случая. Димитър Рангелов свидетелствал за това, че е уведомявал многократно инспектор Атанасова за случващото се с него, включително и писмено, но тя е скъсала неговата жалба. Тъй като, към Атанасова не са предприети никакви дисциплинарни или други мерки и даже оплакващият се от нея затворник е под нейна опека и разпореждане, тя се хвалела на „инакомислящите“ затворници, че е недосегаема и има подкрепата на високи началници от надзорно охранителния състав. Моля, сигнала за прикриване на посегателствата и гаврите върху затворника Димитър Рангелов през ноември 2011г. в приемното отделение на затвора в София да бъде детайлно проверен. Димитър Янков Рангелов е от ромски произход, социално слаб и има необходимост от адвокатска защита, като жертва на престъпление и като лице, което има ниска степен на правна култура и не познава правата си. Администрацията на затвора следва да проведе собствено разследване по случая. Недопустимо е Атанасова да е социален инспектор на лице, което се оплаква от нейното бездействие и прикриване, по повод извършено престъпление срещу него. Буди смущение вероятноста – служител с такова поведение да е социален инспектор и изобщо да работи в системата на затворите! Ако инспектор Атанасова действително е знаела за извършващото се с Димитър Янков Рангелов, но не е взела незабавни мерки да го прекрати, не е уведомила органите на прокуратурата и не е докладвала случая на преките си началници, които да съберат и проверят всички релевантни факти – са налице пълни основания за отпочване на наказателно производство срещу инспектор Атанасова. Моля да предоставите на Димитър Янков Рангелов безплатна правна помощ или съдействие, да проследите развитието на случая и да предприемете действия за изясняване ролята на инспектор Славиела Атанасова по изложените данни. Моля да се извърши проверка – оказва ли се въздействие върху разследващия орган в посока избягване на наказателна отговорност от страна на инспектор Атанасова.

От: ПредседателДжок ПолФрийман

13.12.2012г.

 

Непровокирано нападение срещу затворника Флоренцо Тандини

На 15.12.2012 около 19ч двама затворници се обиждаха с думи, след което без провокация от затворниците пазачите влязоха в килията и започнаха да удрят Флоренцо Тандини с палки по главата. Първият удар беше към лявото му око. Продължиха да го удрят по лицето у главата, след което Флоренцо Тандини беше отведен в коридора и бит от десетина надзиратели с палки. След това той беше отведен към 3-ти пост и бит отново от надзиратели с палки.

Информирам ви, за това непровокирано нападение от страна на надзирателите срещу затворник, защото искаме тази култура на насилие  да спре.

 

Изявление на Българското затворническо сдружение за рехабилитация

На 26.07.2012 Българското затворническо сдружение за рехабилитация (Б.З.С.Р.) беше регистрирано в Софийския съд на България. Ние сме асоциация, включваща само бивши и настоящи затворници. Сдружението е гласът на тази част от обществото, която досега беше абсолютно игнорирана- на лишените от свобода. Нашата цел е да намалим разликата между правата на затворниците в България в тези в други страни членки на ЕС. В момента българската съдебна система е регистрирала най-много нарушения на човешките права от всички други странни членки на ЕС. Въпреки това нехуманната политика на българската затворническа система години наред остана незабелязана от интернационалните и европейските общности. Целта на сдружението е трудна за постигане, т.к. всеки аспект поставен за преразглеждане, е обречен на провал от властващата в страната апатия, мързел, алчност и връзкарство в България.

България е една от страните членки на ЕС, която има затвори без тоалетни или течаща вода в килиите. Това обикновено означава, че в една килия около дванадесет затворника трябва да се изхождат в отворени кофи. В България лишените от свобода нямат право на помилване. Свижданията са по 40 минути два пъти в месеца и то само зад решетки. Вредните последствия от тези процедури върху семействата и психическото състояние на самите затворници са добре документирани, но въпреки това българското правителство все още използва практиката от 19ти век “заключи и забрави”. България е една от последните страни в ЕС, в която все още има доживотна присъда. Освен това няма максимален срок за лишаване от свобода и хора биват осъдени да умират в затворите.

Българския наказателен кодекс и административно законодателство са хиляди години по-назад от тези в западно-европейските страни. Да се построят нови затвори би било безсмислено, ако същите корумпирани администратори останат на постовете си и ако закона, позволяващ им да вземат произволни решения, не бъде променен.

  1. Настоящия закон трябва да бъде променен в такъв, който защитава правата на затворниците. Например, българската затворническа администрация в момента НЕ е задължена да дава обяснения защо не допуска условното освобождаване на затворници.
  2. Администрацията трябва да бъде прочистена от връзкарството, като всички назначения трябва да бъдат преразгледани. Трябва да бъде основана независима комисия, която да приема оплакванията и молбите на затворниците.
  3. Наказателното право трябва да бъде променено така, че затворите да НЕ се пълнят с дребни крадци. За кражба на 20 евра човек може да получи присъда до две години. Б.З.С.Р. не смята, че такива присъди могат да решат съществуващите социални проблеми в страната.

Б.З.С.Р. е в солидарност с Емил Орлинов Алексиев, който излежава присъда в Централния софийски затвор.Той е инвалид и беше жестоко пребит с дървена пръчка от охраната на затвора. Колегата Алексиев беше достатъчно смел да предяви оплакване, което достигна до ръцете на охраната и сътрудничещите им “летящите маймуни”. От тогава той е жертва на постоянен физически тормоз.

Б.З.С.Р. моли за помощ и солидарност от цяла Европа. Надяваме се, че веднъж, когато хората се запознаят с ужасното положение в българската съдебна система, те ще подкрепят реформите в корумпираната България.

С Уважение,

Председателят на Б.З.С.Р-Джок Палфриймън

София , 12.09.2012

Българскo Затворническо Сдружение за Рехабилитация

В момента чакаме нашата асоциация “Българскo Затворническо Сдружение за Рехабилитация” да бъде регистрирана в Софийския градски съд. Според странен български закон всяка регистрация на НПО трябва да мине през съда.До момента съдята, който разглежда регистрацията, не е повдигнал никакви възражения относно правото на съществуване на асоциацията на затворниците. Той само поиска подписа на президента на асоциацията- Джок Полфриймън, да бъде потвърден от свидетел, т.к. съдът не успя да извика лично учредителите на асоциацията на съдебното изслушване.
“Българскo Затворническо Сдружение за Рехабилитация” ще е първата по рода си в историятя на България, поне доколкото ние имаме информация. За правата на затворниците в Източна Европа това огромна крачка напред, т.к. манифестира колективните желания на затворниците в България. Тя бележи началото на една по интензивна и организирана борба на затворниците срещу корупцията в съдебно- наказателните институции. За разлика от Западна Европа в България, ако няма специален закон, гарантиращ определени права, то ти просто нямаш такива.В западно-европейските страни е точно обратното – загубването на опрделени права трябва да бъде активно легализирано от закона. Това означава, че т.к българските закони са твърде неясни, затворниците са оставени на произвола на деспотичните затворнически администратори. Липсата на закон, който да регулира освобождаването на затворници води до масивна корупция. Самите затворите са отговорни за предлагането на затворници за преждевременно освобождаване пред съда и само чрез решение на един съдя може да се постигне едно по-ранно пускане. Като целенасочено отказват в деведесет и девет процента от случаите, сумите за подкупите непрекъснато се увеличавт. Какво е това, ако не просто една капиталистическа икономика на принципа “търсене и предлагане,” която е монополозирана от затворническата администрация и съдилищата.
Сдружениетовсъщност не възразява срещу корупцията в българската затворническа администрация- все пак ние се радваме да им плащаме водката и мобилните телефони. Това, срещу което възразяваме, е отказът на молбите в деведесет и девет процента от случаите, с което изкуствено се увеличава сумата на подкупа, който е препоръчителен ако искаш да бъдещ удобрен. С по-малко от един процент на затворниците в България, които получават поисканото освобождаване, ние сме един от примерите за чиста печалба от човешката мизерия и целенасоченото увеличаване на тази мизерия с една едиствена цел- по-голяма печалба и по-малко работа за администрацията.
В този момент, в който пиша това, седем чуждестранни затворници са на гладна стачка от 28.06.2012. Двама от стачкуващите получиха наказания за това, че са отказали да продължат да работят в кухнята на Ценралния Софийски Затвор. Директорът на Ценралния Софийски Затвор дава ясно да се разбере, че мирния протест срещу корупцията няма да бъде толериран. Няколко килии в затвора за емигранти “Бусманци” бяха подпалени, вследствие на което четиримата заподозрени – трима иракчани и един сириец – бяха преместени в отделни затвори. Президентът на сдружението на затворниците също получи адмнистративно наказание, след като написа оплакване срещу затвора за кражби на частна собственост. Ценралния Софийски Затвор започна стандартна акция, давайки колективни присъди на цели крила или спални. По ирония на съдбата тази сурова политика на колективни наказания включва затворници, които се противопоствят на директорските намерения да създва изкуствено напрежения между затворниците.
Двама затворника от Варненския Затвор бяха приети в болница след гладна стачка и все още отказват да говорят с Телевизиите. Има сведения за гладни стачки и други мирни протести, избухващи из цялата страна. Като цяло исканията са едни и същи- реформа в законите за освобождаване, които да превърнат това в законно право. Това би означавало, че затворническата администрация и съдиите могат да отхвърлят молбата, само ако могат да докажат извършено престъпление, а не както е сега- те да отказват без да е необходимо да дават никави оправдателни причини за това си решение.
“Българскo Затворническо Сдружение за Рехабилитация” поздравява и окуражава протестите на затворниците и призовава към сериозни, солидни и бързи промени в назадничавите закони, които властват в българските затвори. От три години правителството на България не е приело нито една промяна в законите, които регулират институциите и администрацията за изтърпяване на наказния. В този смисъл “Българската Асоциация за Рехабилитация на Затворниците”подканва министъркта на правосъдието Дияна Ковачева да се заеме със сериозните реформи, вместо да се появява по телевизиите със затворници, които работят в затворите.