България -Руският капан

Задържане и екстрадиране на граждани на ЕС от България в Русия и други държави, които не са членки на ЕС

Николай Кобляков е руски експат активист, който живее във Франция. След посещение в България на почивка, той е арестуван от гранична полиция заради искане за екстрадиция от страна на Русия. Публикувани бяха статии на английски, френски и български език, а и беше крайно време.

Вероятно хората не са забелязали, но много хора са арестувани на българските граници поради недобре аргументирани и очевидно политически мотивирани заповеди за арест, издадени от Интерпол. Страните, имащи власт над България, изглежда са бившите държави от съветския блок, като основно Русия се възползва от исканията за екстрадиция на Интерпол в България.

 

николай коблаковНиколай Кобляков е руски емигрант, активист, живеещ във Франция и арестуван в България през 2014

Сергей

През 2008 година Сергей, който е етнически руски латвиец, влиза в България на почивка. При влизането си в България няма проблеми, никой от граничната охрана не го информира за някакви законови пречки във връзка с влизането му в България или последващото напускане на страната. След една или две седмици обаче, когато Сергей се опитва да напусне България, всички възможни защити на летището се задействат и Сергей е арестуван заради искане за екстрадиция от страна на Азербайджан.

Това не се случва за първи път – много пъти някой влиза в България безпрепятствено, но при опит да си тръгне бива арестуван по искане на Интерпол, което би следвало да е било издадено много преди лицето да влезе в страната. Сергей пътувал из цяла Европа и при сканирането на паспорта му и проверки нито веднъж не бил спрян или арестуван заради заповед за арест от Азербайджан. Другата възможно обяснение е, че азербайджанските власти са били информирани при влизането му в България и тъй като взаимоотношенията им с България са приятелски, едва тогава искането за екстрадиция е било издадено. И двете обяснения са тревожни и говорят за явна злоупотреба със системата на Интерпол.

Той веднага е арестуван в България и изпратен в ареста, като в България са може би някои от най-ужасяващите арести в Европа. На Сергей е обяснено, че има срок от 40 дни, през който целият проблем ще бъде разгледан и разрешен, като или ще бъде екстрадиран в Азербайджан или ще бъде освободен. Съдията издава заповед азербайджанските власти да изпратят съответните материали по делото. Сергей е търсен в Азербайджан, тъй като е обвинен, че е част от група измамници, които са измамили една компания – всъщност, другите мъже от предполагаемата престъпна група твърдят, че Сергей е шефът им. Останалите от групата от около 3 или 4 мъже са арестувани и осъдени в Азербайджан, където излежават присъдите си към момента, в който Сергей е арестуван в България. Азербайджан не изпраща съответните документи, свързани с обвинението и екстрадицията на Сергей.

Сергей на свой ред представя доказателства в българския съд, че Азербайджан е печално известна с това, че тормози обвиняемите и осъдените. Българският съдия разпитва прокурора относно твърдението на подсъдимия, че Азербайджан тормози обвиняемите, като последвалото решение на съдията е, че Азербайджан е подписала международна конвенция срещу изтезаването и малтретирането на задържани и затворници и заради това няма как да извърши нещо подобно срещу Сергей. Всеки знае, че деспотичните и непокорни държави никога не признават, че нарушават правата на човека, и обичайно правят точно обратното – често твърдят, че спазват подписаните съглашения и конвенции за правата на човека, но рядко ги прилагат или налагат.

Един ден Сергей изпада в паника, лицето му става червено и той се поти обилно. Адвокатът му казва, че наистина всички други обвиняеми по неговото дело в Азербайджан са изтезавани, което включва побой и глад, и по този начин другите обвиняеми са принуди да направят признания, което води до присъди. Това също така е причината всички други обвиняеми в Азербайджан да твърдят, че Сергей е водачът на „бандата” им, тъй като той бил напуснал страната няколко дни преди арестите им, и мислели, че изтезанията ще спрат, когато обвинят Сергей, тъй като тормозителите в Азербайджан нямало как да стигнат до него.

След това твърдението на българския съдия, че „Азербайджан е подписала международна конвенция срещу изтезаването и малтретирането на задържани и затворници и затова не би могла и не би тормозила хора” учудващо е оборено. Първоначалната присъда на групата мъже в Азербайджан е отхвърлена на втора инстанция. В мотивите на самия апелативен съд в Азербайджан се посочва, че признанията са получени в резултат на изтезаване, и следователно първоначалната присъда е невалидна. И до сега Азербайджан все още не са изпратили необходимите документи, поискани от България за екстрадицията на Сергей.

Ако Сергей си е мислел, че срокът от 40 дни ще бъде спазен от българските власти, той е щял да бъде сериозно разочарован. При всяко явяване в съда прокурорът обявява, че Азербайджан още не са изпратили документите по делото, необходими за издаване на присъда за екстрадиция, и въпреки че адвокатите на Сергей напомнят за срока от 40 дни, съдията прави пренебрежителни коментари като „ами ще почака малко по-дълго”, а следващото насрочено заседание в съда ще е след 2 или 3 месеца. Това се случвало не веднъж.

В крайна сметка Сергей остава в българския арест повече от година, преди българският съдия най-накрая да се откаже да чака Азербайджан да изпрати съответните документи за екстрадиция. Въпреки това, кошмарът на Сергей не приключва с освобождаването му от ареста. Той прекарва няколко седмици в България, като редовно посещава латвийското посолство, за да получи всички свои документи за пътуването, когато при опит да се качи на директен полет от Варна до Рига, той е арестуван заради активна заповед за арест, издадена от… Азербайджан! Сергей се опитва да обясни на гранична полиция, че вече е преминал всички етапи и е бил оправдан по искането на Интерпол за екстрадиция и е пуснат на свобода, като им показва решението на съда, в което се посочва същото. Но гранична полиция просто вдигат рамене и казват: „Според компютъра трябва да Ви арестуваме, това не зависи от нас, следователят ще реши”. Когато пристига следователят от полицията, Сергей отново обяснява за ситуацията и отново показва решението на съда, а следователят казва: „Има го в компютъра, не решавам аз, ще реши прокурора”. Къде е прокурорът? Действието се развива в петък, а прокурорът ще бъде на работа едва в понеделник! Така Сергей чака 3 дни в ареста на летище Варна, който очевидно не е предвиден за дългосрочен престой, но тъй като има тоалетна и течаща вода, мястото е значително по-добре от онова, където прекарва времето си по мярката за неотклонение. Идва понеделник и с него и прокурора; Сергей отново обяснява ситуацията си, а прокурорът казва: „Дори да ми казвате истината, на нас ни трябва официално копие на решението, изпратено от софийския съд, Вие не можете да ни дадете копие от решението, то може да е фалшиво”. Както може да се очаква, копието от софийски съд пристига след 2 седмици, още 2 седмици в затвора само заради некомпетентността на българските съдебни служители, тъй като би следвало да отнема само 5 минути да се потвърди дали Сергей казва истината или не.

Дори след като е освободен за втори път, той отново не получава компенсация за изпуснатите полети, за хотелските сметки или пропиления живот в българските затвори, особено след като в България вече е бил обявен за свободен човек. Още 6 месеца латвийското посолство преследва българската прокуратура да потвърдят, че искането за екстрадиция от Азербайджан е изтрито в компютърната система на гранична полиция, и едва тогава той може да се завърне у дома при семейството си в Рига.

Кошмарите продължават и този път става дума по-специално за Русия. През последните 4 години лично се запознах с 3 мъже, арестувани от българските власти, за да бъдат екстрадирани в Русия, като мотивите им са в най-добрия случай подозрителни. Същинският проблем (дори повече от въпроса за невинността на обвиняемия) е, че българското съзнание работи в посока изпълнение на всички искания на Русия до степен на сляп фанатизъм. Някъде през юли 2009г., Аслан, чеченец със статут на бежанец в Германия, пристига в България на почивка със семейството си. Той бързо е арестуван на границата и задържан за екстрадиция в Русия – бил обвинен, че помагал на чеченските бунтовници в началото на 90-те с логистиката. В този контекст, историята на Аслан е една от най-показателните от всички кошмарни истории за българо-руските екстрадиции. Съдът от първа инстанция одобрява екстрадирането му в Русия, независимо от факта, че той има статут на бежанец, получен в Германия, където живее през последните близо 20 години. В крайна сметка в апелативния съд искането на Русия за екстрадиция е отхвърлено с мотиви, че Аслан е бежанец ОТ Русия, но след като германският консул трябвало лично да се намеси от името на Аслан, като посочи на апелативния съдия, че с германският статут на бежанец на Аслан в руския му паспорт изрично е вписано с огромни букви именно „да не бъде допускан да пътува до Русия”. През цялото време на съдебното дело Аслан е държан в българския затвор, което продължава над 6 месеца, преди да бъде освободен. Германското посолство бързо урежда документите за пътуването му, така че той буквално да може да избяга от България и да се върне в Германия.

Георги

През 2010г., когато в Грузия все още тлеят пламъците на руската инвазия, един грузинец (някак удачно кръстен Георги), заминава за България на почивка със съпругата си, когато е арестуван заради заповед за арест от руския Интерпол. В Русия той е обвинен за присвояване на сравнително малка сума пари. Георги обаче твърди, че обвинението му е скалъпено заради участието му в политическа партия „Ветераните от Афганистан”, която партия представлявала заплаха за хегемонията на Путин в руския политически живот и впоследствие е обявена за извън закона. Един от колегите руснаци на Георги от същата партия е извлечен от дома си в Русия от местната полиция и почива в ареста, като полицията твърди, че става дума за сърдечен удар, но по тялото има следи от тежък побой, и дори именно сърдечният удар да го е убил, няма съмнение, че побоят и малтретирането от страна на полицията са били пряката причина за сърдечния удар. След смъртта на този ветеран от Афганистан, Георги със своята руска съпруга, събира цялата си покъщнина и бягат в Грузия, където Георги има семейство.

Докато Русия има войници на територията на Грузия и бомби падат непрекъснато, Георги поддържа известен блог, в който подробно описва зверствата на Русия срещу цивилното население, и по-специално бомбардировките над цивилни домове. Георги и съпругата му напускат Грузия, за да пътуват с колата си до България на почивка на Черно море. Когато напускат Грузия, Георги пита грузинската полиция дали има заплаха от Русия, ако пътува извън Грузия, тъй като руската инвазия е приключила съвсем наскоро. Грузинската полиция прави проверка и установява, че няма неизпълнени заповеди или искания от Русия. Интересното е, че той преминава с колата си през Турция, за да стигне до границата на България. На българската граница е арестуван заради заповед за арест, издадена от руския Интерпол (искане за екстрадиция). Но защо Георги не е бил арестуван в Турция? Също така, защо искането за екстрадиция не е било известно нито на Георги, нито на грузинските власти? Има две обяснения. Първото е, че Русия издава искане от Интерпол до всички държави, но повечето или почти всички игнорират исканията, но по-вероятно е второто обяснение, при което Русия издава заповеди за арест от Интерпол САМО за България, където знае, че съдебната система е про-руски ориентирана. По този начин, хора, които иначе биха били под защитата на убежище в повечето държави, така не са защитени в България. Перфектният пример за това е случаят на Мохмад Гадамаури.

Мохмад Гадамаури

Мохмад Гадамаури, чеченец, гражданин на Русия, който живее в Германия, със статут на бежанец както в Германия, така и в Полша. Мохмад пътува с кола от Германия до България за почивка на Черно море със семейството си през 2012г. Когато пристига на българската граница, той е арестуван заради искане от Русия за екстрадиция (заповед на Интерпол). Той незабавно е задържан и държан в ареста без гаранция или право на домашен арест. Той е закопчан с белезници и развеждан из съда на показ пред българските медии. Русия твърди, че той е осигурявал логистиката за чеченските бунтовници в началото на 90-те. Но тогава Мохмад бяга от Русия и получава убежище в Полша, а по-късно и в Германия. Българският съд отсъжда, че той ТРЯБВА да бъде екстрадиран в Русия, независимо от статута му на бежанец в държави-членки на ЕС. Очевидно е, че България трябва да зачита правните основания на получения от Мохмад статут на бежанец както в Полша, така и в Германия. Независимо от това, в делото на Мохмад става повече от ясно колко голям е натискът върху българската правосъдна система да умилостивява исканията на Русия. В пълно противоречие на всички познати конвенции и закони, българският съд отсъжда, че той трябва да бъде екстрадиран в Русия и чак когато Европейският съд по правата на човека издава решение, едва тогава екстрадицията е отхвърлена. Цялата процедура обаче отнема над две години и Мохмад е държан в затвора през цялото това време. Мохмад е бил и очевидно е бежанец, с такъв статут в две държави – Полша и Германия, защо тогава бежанец в Европа се третира като обикновен престъпник в България и се показва в съда от българските власти така, както рибарят се перчи с улова си? И ако печално известните лоши условия в българските затвори не са донесли достатъчно страдания за престоя му в затвора от над 2 години, той е нападнат и от един от пазачите. Българската прокуратура сипва още сол в раната, като отказва да освободи Мохмад дори след решение на Европейския съд по правата на човека, според което той не може да бъде екстрадиран, с твърдението, че решението влиза в сила едва след три месеца, което технически е вярно, но този срок е предвиден, за да може държавата (България) да има време да обжалва, но макар и да не са имали намерение да обжалват, те все пак отказват да освободят Мохмад, за да го държат още малко в затвора. Предполага се, че това е направено, за да бъде умилостивена Русия, която се изказва положително за това как България лишава от свобода онези, които са избегнали наказателното преследване в Русия. Вероятно това, което си мислят е „щом не можем да ги затворим в руски затвор, нека да ги задържим възможно най-дълго в нашия затвор за вас”. Излишно е да споменавам, че когато Мохмад най-накрая е освободен, той буквално бяга от България с помощта на услугите на германското консулство, които бързо успяват да изготвят документите за пътуването. Мохмад бяга не само от Русия, но вече реално е беглец и от Българи! Бягството от наказателно преследване в Русия, над 2 години арест далеч от дома, семейството и свободата, той най-накрая е в безопасност в Германия в средата на 2014г. България все още отказва да се извини за затварянето на бежанеца Гадамаури като престъпник.

gadamuriПротести в Германия срещу екстрадирането на бежанеца Гадамаури от България в Русия

Троянският кон България

Българският Интерпол се използва като помощно средство на руската държава и тайни служби, а използването му като троянски кон в Европейския съюз е добре известно. Има обаче една по-опасна функция, която българската държава играе и може би ще играе и в бъдеще. Грък на име Никос (името е сменено) е търсен в България, арестуван в Гърция и екстрадиран в България за излежаване на малка присъда, но след това Русия иска екстрадицията му в Русия за престъпления, които твърди, че са извършени там. България не се поколебава и екстрадира този европейски гражданин от ЕС в Русия, подвиг, който не би бил възможен, ако Никос беше в Гърция или дори ако Никос беше българин. Гражданите на Европейския съюз, ако се намират в държавата по тяхното гражданство, не могат да бъдат екстрадирани от страната си, освен ако обаче не става дума за друга държава-членка на Европейския съюз, където те не получават същата защита от екстрадиция извън ЕС. Системата е абсолютно лицемерна, защото ако гражданин на ЕС може да бъде екстрадиран от една държава в друга в рамките на ЕС така сякаш ЕС е едно цяло, защо тогава гражданите на ЕС не се ползват със същата защита при екстрадиция извън ЕС в държава, която не е членка на ЕС? В това отношение България действа като руски троянски кон, което означава, че България би могла да екстрадира всеки гражданин на ЕС обратно в България, където тези граждани няма да получат защита от екстрадиция от собствената си държава и лесно биха могли да бъдат екстрадирани в Русия или друга деспотична държава.

Николай Кобляков

А сега през 2014г. ние сме изправени пред случая на Николай Кобляков, който очевидно не се е крил във Франция като издирван престъпник, а по-скоро е продължил да бъде политически активист в рамките на НПО „Russie-Libertés” (Свободна Русия”) и да пътува из ЕС преди ареста си в България. В статия онлайн, написана от Ричард Хелър и Питър Оборн, се казва:

След като през април 2014г. е издадено„червено известие” (заповед за арест от Интерпол), г-н Кобляков живее необезпокояван в Париж и пътува до Португалия, Франция, Латвия, Германия, Република Чехия, Гърция и Обединеното кралство без никакви опити да бъде арестуван. Въпреки това, веднага след пристигането си в България в края на юли (2014г.), той е арестуван и държан в ареста. Руските власти вече са подали документи за екстрадицията му от България.”

Обвинението е „присвояване” – престъпление, за което се твърди, че е извършено между декември 2004г. и септември 2005г. във Франция по отношение на компания, наречена „Станкимпорт”. Но ако престъплението е извършено във Франция, независимо от това, че компанията е руска, разследването би следвало да се води от френските власти, а е очевидно, че във Франция Николай не е признат за виновен в извършването на каквото и да било престъпление. И отново изумителното е, че нито една държава-членка не е предприела действия по отношение на заповед за арест от руския Интерпол, именно защото в ЕС се знае, че често руските искания са фалшиви и политически мотивирани, и отново България ще изпълни ролята на руски пълномощник в Европа. Отново другите държави-членки на ЕС не са получили заповед за арест от Интерпол, което означава, че или Русия знае, че България е слабото звено в ЕС или че България е единствената държава-членка в ЕС, която ще изпълни руска заповед за арест.

Това е типична маневра на руската държава, когато иска да дискредитира и намали влиянието на активистите върху руското общество, тя ги обвинява в кражби, като присъдите за това не са големи, от 3 до 5 години, но когато изтърпяването на присъдата е към своя край, те отново биват обвинени и отново са затваряни за още 3 до 5 години и по този начин руската държава може непрекъснато да държи в затвора и дискредитира активистите. Тактиката е достатъчно проста – на практика разоръжаваш активистите като ги държиш в затвора и същевременно намаляваш шанса те да станат мъченици като ги дискредитираш.

Онлай статията, написана за Николай, продължава по отношение на действията на България:

Каринна Москаленко е водещ адвокат по правата на човека в Русия и член на Московския Хелзинкски комитет. Когато е запитана по случая Кобляков, тя отговаря: „В ‘нормална’ държава той няма как да бъде екстрадиран. Но това, което се случва до сега с Николай Кобляков в България показва, че това не е нормална държава.”

Европейските граждани трябва да бъдат предупредени, че България не спазва приетите норми на ЕС и че същевременно това се прави по искане на руската държава. Ако имате проблеми в Русия или друга държава, която не е членка на ЕС, посланието е ясно – НЕ ПЪТУВАЙТЕ ДО БЪЛГАРИЯ.

 Bulgarian authorities treat refugees as criminals

Bulgarian authorities treat refugees as criminals

  • Българското затворническо сдружение настоява, българският съд да освободи Николай Кобляков и българските тайни служби да спрат да арестуват, задържат и екстрадират онези, които са избягали по политически причини от Русия и други деспотични държави.

  • Българското затворническо сдружение призовава френските власти да настояват България да освободи техния жител, тъй като във Франция Николай не е считан за престъпник, а напротив – той е високо уважаван за дейността си като активист, и че Франция няма да приеме екстрадицията на френски гражданин в Русия по политически причини, нито би следвало да приеме задържането и екстрадицията на Николай.

  • Българското затворническо сдружение настоява ЕС да приеме нови закони в отговор на практиките с троянски кон в България във връзка с екстрадирането на граждани и жители на ЕС извън ЕС, особено, ако те вече са били екстрадирани от тяхната родна държава в друга държава-членка на ЕС.

Председател: Джок Полфрийман

Българско затворнически сдружение

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s